БЕЗЦЕННА ХРАНА ЗА ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ

Съдържание:

медбио

www.medbio-bg.eu, info@medbio-bg.eu, 0879 35 36 96

 

Предимства на Lactobacillus acidophilus щам n.v. Ep 317/402 Нарине

Ацидофилното мляко „Нарине” представлява подквасено със специфичния щам n.v. Ep 317/402 Нарине набактерията Lactobacillus acidophilus пастьоризирано мляко.

Едно от най-важните свойства на Lactobacillus acidophilus щам n.v. Ep 317/402 Нарине е неговата способност за стимулиране  производството на λ и γ интерферон, които играят важна роля в антивирусната и противоракова защита на организма. Щамът притежава радиопротекторни и адаптогенни свойства, намалява срока на оздравяване при всякакви заболявания, премахва отрицателните последствия при приемане на антибиотици, като възстановява чревната микрофлора. Тези свойства са открити от японски учени, които използват този щам от 1986 г.Нарине

„Нарине“ са високоактивни млечно-кисели бактерии, характеризиращи се с висока способност за синтезиране на витамини, силни антибиотични свойства и, преди всичко, с висока фенолоустойчивост, равна на 0,5-0,6%.Фенолоустойчивостта е фактор, който определя способността за задържане на бактериите в червата.

Ацидофилните бактерии се колонизират в лигавицата на дебелото черво и заедно с бифидобактериите са 95% от пробиотичните бактерии в човека. Те създават биофилм, който се самозащитава даже от антибиотиците. Техните колонии притежават голям брой уникални свойства и висока ефективност. С тези бактерии хората се раждат, те са наши собствени бактерии и са едни от най-важните за здравето ни.

Ацидофилното мляко Нарине, заквасено с Lactobacillus acidophilus щам n.v. Ep 317/402 Нарине, еизключително подходящо и за децата, включително кърмачетата. Децата, хранени с него, нямат никакви алергии, не страдат от астма, не боледуват от обичайните стомашно-чревни заболявания, имунитетът им се повишава, бронхо-белодробната им система укрепва.

Нарине се използва както при повлияването на стомашно-чревни, така и на други заболявания.Бактерията притежава висока антагонистична активност спрямо голям брой патогенни микроорганизми. След като попаднат в червата, лактобактериите на този щам активират естествената нормална микрофлора, при което:

  • отделят ензими в храносмилателния тракт, които спомагат за пълното разграждане на протеините, мазнините и въглехидратите;
  •  произвеждат незаменими аминокиселини, включително лизин и метионин, който извежда от организма пиридиновите и други циклични отрови;
  •  синтезират витамините тиамин, рибофлавин, фолиевата киселина и др., стимулират функцията на чревната микрофлора за синтезиране на витамини с 30-70%;
  •  синтезират лецитин от млечните мазнини, който притежава бактерицидни свойства и предпазва черния дроб от повишено натрупване на мазнини;
  •  произвеждат органични киселини, повишават усвояването на желязото, калция и други микроелементи.

Повече по темата ще можете да прочетете след завършване разработката на сайта.

Ацидофилните продукти, съдържащи Lactobacillus acidophilus щам n.v. Ep 317/402 Нарине, са част от Системата за възстановяване на здравето „Медбио+”.

* * *

 

ОСОБЕНОСТИ НА МЛЕЧНОКИСЕЛАТА БАКТЕРИЯ

Много от направленията за практическо приложение на млечнокиселите бактерии са възникнали емпирично още в дълбока древност. Научните основи за изучаването на тези бактерии са положени чак през 1857 г. с класическите творби на Луи Пастьор.

бактериа

Благодарение на важната си роля в народното стопанство и медицината, млечнокиселите бактерии започват да привличат все по-голямо внимание от страна на учените с различни специалности. Тези бактерии играят голяма роля в производството на млечни продукти, хлебопекарството, предпазване на кисели зеленчуци и плодове от разваляне, при силажиране на фуражи, приготвяне на различни храни: квас, солена риба, повечето месни продукти. С използването на млечнокиселите бактерии се правят някои декстрини, които се използват като заместители на кръвта.

И. И. Мечников отбелязва антагонистичното въздействие на млечнокиселите бактерии по отношение на гнилостната микрофлора в чревния тракт и по този начин полага основите за изследване на антагонистичните свойства на тези бактерии.

Според формата на клетките си млечнокиселите бактерии са пръчковидни и коки. Спонтанната млечнокисела микрофлора на различните национални млечнокисели продукти има чревен произход. В червата на 57 животни (от мекотели до маймуни) са открити млечнокисели бактерии (Моро, 1900; К. Образцов, 1004; Г. Л. Дозорцева, 1939, 1948).

Влагалищните бактерии, които също са млечнокисели, попадат в стомашно-чревния тракт на новородените. Докато бебето не приема друга храна освен кърмата, микрофлората на неговите черва в значителна степен се състои от млечнокисели бактерии. Когато детето расте, микрофлората на неговите черва постепенно се променя в зависимост от консумираната храна, но млечнокиселите (влагалищните) бактерии не изчезват напълно от червата.

По наши данни (Л. А. Ерзинкян, Е А. Мурадян, 1951), микрофлората на влагалището при 38 изследвани здрави жени на възраст от 18 до 45 години се състои предимно от неподвижни, нехемолитични, хомоферментативни кокови и пръчковидни (с размер от 1,5 до 2 мк) форми на бактериите.

В сравнение с коковите, пръчковидните форми на бактериите притежават относително висока киселинообразуваща способност. Получените от нас данни потвърждават изводите на А. М. Калинин, П. А. Вершилова, Г. А. Дозорцева и други за това, че вагиналната бактерия се отнася към нормалната микрофлора на влагалището и тази култура прилича по морфофизиологичните и биохимичните си свойства на L. acidophilum.

С цел получаване на производствено значими форми на L. acidophilum, от 100 различни проби на мацун и 188 проби от фекалии на новородени деца и агнета ние изолирахме 1640 щама на млечнокисели бактерии. Изолирането на ацидофилните бактерии се осъществяваше чрез поставяне на изследвания материал в мляко, съдържащо определени концентрации на фенол, с последващо пренасяне на културите от млякото в селективни агаризирани хранителни среди (Л. А. Ерзинкян, 1971). В резултат на изучаването на физиологичните и културните свойства, от 1640 щама на бактериите са избрани повече от 10 щама на ацидофилните бактерии, 6 от които са изолирани от фекалиите на новородени деца и агнета, а останалите от мацун, взет от летните високопланински пасища в Арменска ССР.

Според отличителните индивидуални признаци на изолираните щамове на ацидофилните бактерии, ние условно ги разделихме на две групи: Ер-1 и Ер-2 (щамове 317/396, 317/402).

Ацидофилните бактерии от двете групи могат да произвеждат значително количество безвредни за човека, и особенно за детския организъм, антимикробни вещества, които потискат растежа и развитието на грам-положителните (Staph. aureus) и грам-отрицателните (Е. coli-113) бактерии, включително на всички без изключение бактерии-причинители на дизентерия и заболявания, подобни на дизентерията. При ферментиране на въглехидратите ацидофилните бактерии образуват предимно млечна киселина и незначително количество летливи киселини, което не превишава общото количество от 5 – 6% от титрираната киселина.

 Изследванията показват, че ацидофилните бактерии от групи Ер-1 и Ер-2 при култивиране in vitro в продължение на 30 години запазват всички ценни свойства, включително свойството си да се заселват в чревния тракт на човека.

  1. Kopeloff (1925), С. А. Корольов (1932), А. Ф. Войткевич (1948), Л. А. Ерзинкян (1950), В. Melinert (1960) смятат, че българската бактерия е ацидофилна бактерия, която отдавна е изгубила характерните си признаци, поради продължителното развитие в млякото, т. е. извън стомашно-чревния тракт на човека, животните и птиците.

Ацидофилната бактерия е добре адаптирана към условията в стомашно-чревния тракт, а българската бактерия не може да се засели в стомашно-чревния тракт на човека и животните.

По този начин ацидофилните бактерии, изолирани от Л. А. Ерзинкян, се отличават по морфологичните, биохимичните и културните си свойства от известните и описани в литературата L. acidophilum. Групите Ер-1 и Ер-2 са високоактивни ацидофилни бактерии с високи лечебно-профилактични и органолептични свойства. В процеса на заквасване значително се повишава биологичната стойност на млякото, поради образуването на полезни за организма антимикробни вещества в него и повишаването на съдържанието на витамините от групи В и С. Посочените по-горе ценни свойства на културите на ацидофилните бактерии са довели до широкото им използване в млечната промишленост, медицината и животновъдството. Посоченият по-горе нов вариант на L. acidophilum, изолиран от Л. А. Ерзинкян, получава през 1963 г. авторско свидетелство № 163573 от Държавния комитет на СССР за изобретения и открития.

По данните на Л. А. Ерзинкян, Л. М. Чарян, М. Ш. Пахлеванян, тези щамове на ацидофилната бактерия за едно денонощие, при температура 39°С значително обогатяват заквасеното мляко с витамин С. Максималното количество на витамин С се натрупва през първото денонощие. След определено време в млякото, заквасено с ацидофилнатабактерия, съдържанието на аскорбиновата киселина намалява. В сравнение с контролната група, в еднодневното ацидофилно мляко количеството на аскорбиновата киселина се увеличава приблизително 3-4 пъти.

Великият руски учен И. И. Мечников за първи път изказва мисълта за използването на антагонистичното свойство на млечнокиселите бактерии за потискане на гнилостните микроорганизми в червата на човека. Той за първи път изследва основната микрофлора на млечнокиселите бактерии в българското кисело мляко. И. И. Мечников се придържа към мнението, че за борба с бактериалните заболявания при човека трябва да се намерят природни съюзници. До 1930 г. обаче тези идеи не намират широко практическо приложение. Един от основоположниците на техническата микробиология в СССР С. А. Корольов (1932), както и И. И. Мечников навремето, е смятал, че произвежданата от млечнокиселите бактерии млечна киселина потиска развитието на вредните микроорганизми.

Изучавайки антимикробните свойства на L. acidophilum, Л. А. Ерзинкян (1971) е стигнал до извода, че по време на жизнената си дейност млечнокиселите бактерии произвеждат вещества, които притежават избирателни антимикробни свойства. Едни култури произвеждат антимикробни вещества, които могат частично да потискат развитието на Е. coli, докато други – на Staph. aureus. В повечето случаи обаче млечнокиселите бактерии произвеждат антимикробни вещества, които са активни както срещу грам-отрицателните, така и срещу грам-положителните бактерии.

Извадка от книгата „МЛЕЧНОКИСЕЛИ БАКТЕРИИ И РОЛЯТА ИМ В ПОДОБРЯВАНЕТО НА ЗДРАВЕТО НА МАЙКАТА И ДЕТЕТО“, автори К. Б. Акунц, Л. А. Ерзинкян, О. Б. Саядян, Л. М. Чарян, издание на Общество „Знание” на Арменска ССР, Ереван, 1988 г.

* * *

 

ХРАНИТЕЛНИ И ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА НА АЦИДОФИЛНОТО МЛЯКО НАРИНЕ

Проведените изследвания както в СССР, така и в други страни показаха, че млякото, заквасено с ацидофилни млечнокисели бактерии (ацидофилно мляко), оказва благоприятно въздействие върху организма при стомашно-чревни заболявания на човека и животните. Бяха предложени различни щамове на ацидофилните бактерии, методи за приготвяне и използване на ацидофилното мляко за лечение на различни заболявания. 

Изолираните от Л. А. Ерзинкян щамове на ацидофилните млечнокисели бактерии значително се отличават от другите култури на ацидофилните бактерии по техните културни, морфофизиологични, биохимични и органолептичнисвойства. Както вече беше отбелязано, основните особености на тези щамове на ацидофилните млечнокисели бактерии от групите Ер-1 и Ер-2 са техните високи антимикробни, витаминосинтезиращи, органолептични и лечебни свойства.

Многогодишният опит показва, че не всички форми на стомашно-чревните нарушения и заболявания при децата, и не само при децата, се поддават на лечение с химиотерапевтични и антибиотични препарати, които днес широко се използват. Има доста случаи, когато лечението със съвременни мощни антибиотични препарати предизвиква тежки странични ефекти — профузни диарии, обилно отделяне на слуз, които не спират в продължение на месеци, увреждане на стените на червата, повръщане и накрая колапс.

Масовото клинично изпитание на ацидофилните млечнокисели бактерии от групите Ер-1 и Ер—2 даде доста положителни лечебни резултати, като в същото време химиотерапевтичните и антибиотичните препарати не са оказали необходимия ефект.

Много майки са принудени да дохранват децата си с различни млечни смеси, в резултат на което при повечето деца, подложени на изкуствено хранене, често се наблюдават стомашно-чревни нарушения.

Разработена е технология за производство на мляко „Нарине” за кърмачета, което е заместител на кърмата. Практиката показва, че новородените, включително недоносените бебета, с готовност приемат млякото „Нарине” от първите дни на живота си. При това те бързо наддават, като в повечето случаи при тях не се наблюдават стомашно-чревни нарушения, а разболелите се оздравяват за сравнително кратко време. Млякото Нарине повишава защитните свойства на организма.

Ацидофилното мляко „Нарине” съдържа достатъчно количество от всички необходими вещества за задоволяване на потребностите на организма. Така например, 1 кг ацидофилно мляко Нарине, приготвено от пълномаслено краве мляко, съдържа: 1) от 30 до 15 г млечни мазнини с определено количество лецитин, който притежава бактерицидно свойство; 2) от 27 до 37 г различни протеини (казеин, албумин, глобулин и др.); 3) от 0,8 до 1 г лимонена киселина; 4) от 7 до 8 г минерални соли, включително жизненоважни микроелементи; 5) витамини, които са изключително необходими за нормалния растеж и развитие на организма.

Протеиновите вещества на млякото са богати на жизненоважни аминокиселини, включително лизин и метионин. По съдържанието на лизин млякото заема първо място сред повечето хранителни продукти.

Метионинът е единственият източник за образуване на всички съединения в организма, които съдържат сяра. Важното физиологично значение на метионина се състои и в това, че той спомага за обезвреждането и изхвърлянето от организма на натрупалите се вредни пиридинови и други хетероциклични съединения. В ацидофилното мляко „Нарине” броят и количеството на свободните аминокиселини са много по-големи, отколкото в другите млека.

Достатъчно е да се спомене, че хранителната стойност на един литър ацидофилно мляко Нарине, приготвено от пълномаслено краве мляко, варира от 700 до 800 калории. При хората на средна възраст, в зависимост от тежестта на работата, дневната потребност е от 2200 до 5000 големи калории. Следователно, при дневна консумация на 3 л ацидофилно мляко дори от възрастен болен (на средна възраст) се задоволява дневната му потребност от калории. Известно е, че децата, за разлика от възрастните, се нуждаят от сравнително повече храна, защото за растежа на детския организъм са необходими повече хранителни вещества, като 60—70% от получената хранителна енергия се изразходва за растежа на детето. На всеки килограм от теглото на детето до три години потребността от калории е 120-130, т. е. 2,5 пъти повече, отколкото при възрастните. В диетата на детето важна роля играе съдържанието на вода и съотношението на мазнините и протеините. В това отношение ацидофилното мляко Нарине по състава си се доближават до физиологичните потребности на детския организъм. Съотношението на количеството на мазнините и протеините в млякото спомага за по-доброто усвояване на протеините. Ацидофилното мляко „Нарине” подобряват функционирането на панкреаса, спомагат за повишаване на апетита, нормализиране на работата на стомашно-чревния тракт, подобряват физиологията на храносмилането, повишават общото количество на хемоглобина в кръвта, което води до подобряване на окислителните процеси в организма и премахване на редица нежелани симптоми на сърдечната и белодробната система, както и на храносмилателните органи. Ацидофилотерапията подобрява общото състояние на болния, премахва болката, гаденето, повръщането, киселините, подобрява регулирането на вегетативната нервна система и т.н. Благодарение на ацидофилотерапията, за 15 дни от стомашно-чревния тракт на болния изчезват причинителите на заболяването. Придружаващите ги микроорганизми претърпяват дълбоки промени, като типичните причинители на заболяването стават атипични.

Стотици хиляди деца и възрастни успешно са се лекували и продължават да се лекуват от тежки форми на стомашно-чревните заболявания с помощта на лечебните млечнокисели продукти, произведени от културите на млечнокиселите бактерии. Ацидофилното мляко „Нарине” успешно се използва при „слънчев удар”, дизентерия и летни диарии, изгаряния, циреи, язви и много други заболявания, които трудно се поддават на лечение. Ацидофилното мляко „Нарине” повишава съпротивителните сили на организма в борбата с чревните инфекции, в резултат на което болните бързо оздравяват, а след това значително повишават теглото си. Ацидофилното мляко „Нарине” може широко да се използват като профилактично средство и допълнителна храна за здрави деца в детските ясли, детските градини, стационарните лечебни заведения и в домашни условия.

 Производството на лечебното ацидофилно мляко Нарине за кърмачета е организирано в детските консултации, стационарни лечебни заведения, детски млечни кухни.

Извадка от книгата „МЛЕЧНОКИСЕЛИ БАКТЕРИИ И РОЛЯТА ИМ В ПОДОБРЯВАНЕТО НА ЗДРАВЕТО НА МАЙКАТА И ДЕТЕТО“, автори К. Б. Акунц, Л. А. Ерзинкян, О. Б. Саядян, Л. М. Чарян, издание на Общество „Знание” на Арменска ССР, Ереван, 1988 г.

* * *

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА АЦИДОФИЛНОТО МЛЯКО В МЕДИЦИНАТА

В епохата на масовото използване на антибиотиците, които потискат не само болестотворните бактерии, но и микроорганизмите на задължителната бактериоценоза, проблемът, свързан с възстановителната бактериална терапия, е изключително актуален. Във връзка с това, използването на млечнокиселите бактерии има голямо значение за различните области на медицината.

Начинът на използване на млечнокиселите бактерии, както и формата на тяхното използване варира в широк диапазон във вид на нативна култура на щама 317/402 Нарине.

 Изследванията показват, че при обикновена филтрация на млечнокиселия продукт Нарине се получава прозрачна течност, която също има антибактериално въздействие.

Е. И. Алавердян и Т. Л. Хансанамян са изучавали възможностите за използване на лечебното ацидофилно мляко при деца, болни от дизентерия. От 160 болни от дизентерия и токсична диспепсия, 33% имаха тежка форма, а 52% – средно тежка форма. При 18 болни деца бяха открити бактерии от групата на Флекснър. По-голямата част от болните деца се хоспитализираше със значително закъснение: на 4 ден от болестта 2%, на 5 ден — 16%, на 10 ден — 29%, на 20 ден — 21%, на 21 ден и по-късно — 32%. Затова част от болните деца постъпи с усложнения: с дистрофия — 19%, атрофия — 14%, хипотрофия – 23% и значителна част с пневмония, отит, диария, стоматит и т. н. До 40% от болните деца имаха температура в диапазона от 38-39°С, 22% – 39-40°С, останалите – нормална. Броят на левкоцитите в кръвта на болните от дизентерия почти във всички случаи беше значителен. Честотата на течните изпражнения в началото от 1 до 3 пъти се наблюдаваше при 21 души, от 4 до 5 пъти – при 67, от 6 до 8 пъти – при 43, от 9 до 10 пъти – при 19 и повече от 10 пъти – при 4. Отделянето на слуз при 32 болни беше умерено, при 49 – обилно, а при 13 болни изпражненията се състояха почти само от слуз. Гнойта в изпражненията при 12 болни беше рязко изразена, а при 9 болни количеството беше малко. Често повръщане се наблюдаваше при 49 болни, а гадене – при 4 болни. При 23 болни е открит пролапсус.

Сред получилите ацидофилно мляко болни, с остра форма на дизентерия бяха 36%, с хронична – 31-32% и с продължителна, потисната форма – 22—24%. 22 от болните от дизентерия, които получаваха лечебното ацидофилномляко бяха на възраст до 6 месеца, от 6 месеца до 1 година – 27, от една до две години –  52 и над две години – 59. 10% бяха на изкуствено хранене, кърмене – при 9%, а останалите бяха на смесено хранене. В зависимост от общото състояние на организма, възрастта, допълнителното хранене, апетита и подобряването, болните получаваха ацидофилно мляко от 5 до 15 дни. Ацидофилното мляко охотно приемаха 90 болни, неохотно – 11, а останалите посредствено.

Количеството на дозираното ацидофилно мляко се определяше отчасти от желанието на болния. 2-5 дни след храненето с ацидофилин, в резултат от подобряването на общото състояние, болните преминаваха към смесено хранене. Поради храненето с ацидофилно мляко, при една част от болните (13-14%) през първия ден изпражненията ставаха по-течни, често изведнъж се появяваше голямо количество слуз, а на втория-третия ден състоянието рязко се подобряваше: изчезваше лошата миризма, тенезмите, изпражненията се оформяха, слузта изчезваше и т. н. Двудневното-тридневното ацидофилно мляко водеше до още по-чести течни изпражнения, но състоянието се подобряваше за по-кратко време. 27 болни се хранеха само с ацидофилно мляко, в резултат на което във всички случаи явленията на дизентерията бързо изчезваха.

Общото здравословно състояние на болните, които редовно приемаха ацидофилно мляко, се подобряваше на следващия ден, апетитът се повишаваше, сънят се подобряваше, след което, към края на втория и началото на третия ден изчезваше лошата миризма, слузта намаляваше, изчезваше кръвта и тенезмите. При 7 болни състоянието се подобряваше през първия ден, на втория ден – при 32, на третия ден – при 47, на четвъртия ден – при 12 болни и т. н. В няколко случая след 24-48 часа при болните се появяваше запек. По време на ацидофилотерапията, сред децата, които систематично приемаха ацидофилно мляко нямаше смъртни случаи. В същото време при децата, болни от дизентерия, които се лекуваха с химиотерапевтични и други препарати, смъртността беше значителна.

А. О. Мирзабехян и П. Б. Мелкумян (1961, 1963) изучаваха влиянието на лечебното ацидофилно мляко върху причинителите на дизентерия, отделянето на типичните и атипичните бактерии на дизентерията и неговата ефективност при лечението на болните. Болните се изследваха преди предписването на лечебното ацидофилно мляко, в процеса на лечение и след него. Беше изследвана микрофлората на над 700 проби от изпражнения на 196 болни деца и възрастни, хоспитализирани в болници. В процеса на лечение на повторни изследвания бяха подложени 196 болни, от тях на възраст от раждането до една година – 110, от 1 до 5 години – 74 и над 5 години – 12 болни.

Преди приемането на лечебното ацидофилно мляко, от изпражненията на болните от дизентерия бяха изолирани 70 култури на причинителите на дизентерия, 50 от които се отнасяха към групата на Флекснър, 15 – на Григориев-Шига, а 5 – към атипичните щамове на дизентерийните бактерии. Изследванията показаха, че при лечението с ацидофилно мляко, приготвено на основата на ацидофилната бактерия на Л. А. Ерзинкян, при болните се наблюдаваше преминаване на типичните форми на бактериите на дизентерията на Флекснър към атипични.Ацидофилното мляко рязко намалява изолирането на дизентерийните бактерии. Така, например, ако преди лечението с ацидофилно мляко бяха изолирани 70 дизентерийни бактерии, то на 5-6 ден след началото на лечението при същите болни бяха изолирани вече 45 култури, а на 8-10 ден – 12 култури. В резултат от лечението с ацидофилно мляко, на 8 ден изолирането на причинителите на дизентерия намалява с 82,9%. На 2-5 ден изпражненията на болните напълно се нормализират и те бързо се излекуват със значително наддаване на тегло. След 4 месеца при бактериологични изследвания на изпражненията на 14 болни не бяха открити причинители на дизентерия.

По данни на А. М. Александрян и И. А. Баласанян, през периода от 1949 г. до 1953 г. в инфекциозното отделение на болницата 148 болни от дизентерия получаваха ацидофилно мляко, като при 102 от тях бяха открити бактериите на Флекснър, при 32 – бактериите на Крузе-Зоне, а при 14 – на Григориев-Шига. От 148 болни 17 бяха с остра дизентерия – с висока температура и много честа кървава дефекация. Тяхното състояние беше тежко. През първите 3-4 дни на болните от дизентерия се даваше само ацидофилно мляко. При болните, независимо oт групата на причинителя на дизентерия, се наблюдаваше бърз положителен ефект. На 2 ден болките в стомаха обикновено стихваха или изчезваха, а дефекацията ставаше по-рядка. На 3 ден изчезваха кръвта и слузта. На 4 ден изпражненията изцяло се оформяха и на 9-10 ден, след диетата № 4, повечето болни преминаваха към общо хранене. Последващите 3-4-кратни лабораторни изследвания на изпражненията за наличие на дизентерийни бактерии дадоха отрицателни резултати. При ректороманоскопия не бяха открити патологични явления в червата. След ацидофилотерапията болните почти напълно оздравяваха и увеличаваха теглото си с 2,5 до 6 кг. В тази група не се наблюдаваха рецидиви. Лицата, боледували от дизентерия през 1949 и 1950 г. и лекували се с ацидофилно мляко, през 1951 г. бяха изследвани повторно за наличие на бацилоносителство, като при нито един от тях не бяха открити дизентерийни бактерии.

Получените данни показват, че ацидофилното мляко оказва бързо и ефективно въздействие върху болните от дизентерия, с добър дългосрочен резултат, т. е. спира изолирането на бацили и бацилоносителството. То спомага за повишаване на защитните сили на организма, поради което периодът на лечение се съкращава. Бързо изчезват болките в корема, явленията на токсикозата, изпражненията бързо се оформят, копроцитограмата се нормализира. Три литра ацидофилно мляко са достатъчни за задоволяване на дневната потребност на болния от храна и калории. Препоръчва се ацидофилното мляко да се приема като основно лечебно средство.

 Л. А. Ерзинкян и Л. М. Чарян, заедно с К. М. Дехцунян, А. Д. Амбарцумян, П. П. Ананикян, А. М. Минасян и Е. С. Амирханян (1985) при изследване на изпражненията на хирургично болни откриха заразяване със златисти стафилококи, протей и хафний при 29,6%, а при 37% се наблюдаваха клинични прояви на дисбактериозата: диария или по-рядко запек, обилни секрети със слузест, слузесто-гноен или гнойно-кървав характер, тенезми или спазмообразни болки в корема. На тези болни в продължение на 5 дни, веднъж дневно, след пречистваща клизма вкарваха 5 мл от културата на млечнокиселите бактерии от щама 317/402 с помощта на гумен катетър. След курса на лечение при болните се наблюдаваше изчезване на клиничните и микробиологичните признаци на дисбактериозата.

Ние, заедно с Д. Б. Мамян, А. О. Анакян, Ж. И. Асратян и Л. Г. Акопян (1979 г.) започнахме широко да използваме млякото „Нарине” като хранителен продукт при комплексно лечение на болните от салмонелоза деца

през първата година от живота им. Количественото и качественото съдържание на микрофлората на червата се определяше в динамика. Контролната група включваше 30 болни от салмонелоза, които получаваха при провеждането на комплексната терапия кефир или кефир и кърма вместо „Нарине”. Всички изследвани са деца до едногодишна възраст, като 78,6% от тях бяха на възраст до 6 месеца. При анализ на резултатите от лечението се оказа, че при децата, лекувани с „Нарине”, 2-3 пъти намаляваше времето на клинично и микробиологично оздравяване.

А. М. Минасян и О. Б. Сандян (1987) използваха киселомлечния продукт „Нарине”. Изследванията показаха, че над 50% от служителите на родилния дом и 92,8% от болните в хирургична клиника са стафилококоносители, представляващи опасност в епидемиологичен аспект. Авторите провеждаха лечение на тези лица чрез вкарване на 0,5 мл млечнокисел продукт „Нарине” с помощта на индивидуална пипета във всяка ноздра в продължение на 5 дни, три пъти дневно. Повторните изследвания показаха, че броят на епидемиологично опасните стафилококоносители е намалял 3-5 пъти.

Авторите стигнаха до извода, че използването на млечнокисели бактерии за лечение на носителите на стафилокококи от медицинския персонал и болните ще позволи значително да се ограничи епидемиологичната значимост на носителите, което неизбежно ще доведе до намаляване на вътрешноболничната гнойно-септична заболеваемост.

 А. А. Барсегян със съавт. 1987 използваха Нарине за лечение на местна стафилококова инфекция.Експерименталните данни дадоха основание да се заключи, че този препарат многократно ускорява заздравяването на раните, заразени със стафилококи.

А. А. Барсегян със съавт. (1986) използваха млечнокиселия продукт Нарине за профилактика на гнойно-септични усложнения. Ултразвуковото лечение на раните с използване на „Нарине” ни се струва интересно и перспективно.

Резултатите от наблюденията показаха, че описаният начин за обработка на раните намалява образуването на гной в тях повече от пет пъти.

 Извадка от книгата „МЛЕЧНОКИСЕЛИ БАКТЕРИИ И РОЛЯТА ИМ В ПОДОБРЯВАНЕТО НА ЗДРАВЕТО НА МАЙКАТА И ДЕТЕТО“, автори К. Б. Акунц, Л. А. Ерзинкян, О. Б. Саядян, Л. М. Чарян, издание на Общество „Знание” на Арменска ССР, Ереван, 1988 г.

* * *

 

НАЧИНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА МЛЕЧНОКИСЕЛИТЕ БАКТЕРИИ НАРИНЕ В АКУШЕРСТВОТО И ГИНЕКОЛОГИЯТА

Възпалителните заболявания на долния отдел на половия тракт по честотата си заемат първо място сред възпалителните заболявания на женските гениталии. Възпалителните заболявания, обусловени от трихомонадите, гъбичките на кандидозата, коринебактериите, вирусите на бленореята, херпеса, островърхите кондиломи, както и от стафилококите, стрептококите, вулгарния протей, хламидиите и уреаплазмите са обединени в групата на негонококовите.

Данните от литературата позволяват да се твърди, че съществува тенденция за увеличаване на негонококовите възпалителни заболявания (А. А. Летучих със съавт. 1982 г.), които се характеризират с продължително, хронично и често рецидивиращо протичане. Известно е, че лечението на негонококовитевъзпалителни заболявания на долните отдели на гениталиите невинаги води до стабилно изразен терапевтичен ефект.

mlechnokiseli bakterii

 По време на менструалния цикъл, както и през различни периоди от живота на жената, във влагалищната флора възникват характерни промени. Анаеробните бактерии, например, представляват обикновената влагалищна флора в предпубертетна възраст и след менопаузата. По време на половия живот анаеробите преобладават във влагалището на онези жени, които имат намален брой на лактобацилите (Weinstein и съавт., 1974). При изследване на флората на влагалището на здрави жени по време на менструалния цикъл беше открито наличието на анаероби в 64,8% от случаите през първата и в 45,2% от случаите през втората половина на цикъла (Neary и съавт., 1973). При бактериологично изследване на съдържанието на канала на шийката на матката при здрави жени смесената аеробно-анаеробна флора беше открита при 70%, аеробна – при 27% (Gorbach, Thadepalеi, 1974). Оказа се, че много анаеробни неспорообразуващи микроорганизми се срещат в акушеро-гинекологичната клиника значително по-често, отколкото се смяташе преди.

Грамположителната и грамотрицателната анаеробни бактерии (бактерии, бифидобактерии, коринебактерии, анаеробни лактобацили) са сапрофити на устната кухина, носоглътката, кожните повърхности на храносмилателния тракт и гениталиите (Drasar и съавт., 1969; Gorbach, 1965; Mousterbier, 1972). Това заразяване на човешкия организъм с анаеробни бактерии води до доста честа поява на неспорогенна анаеробна инфекция. Факторите, които водят до развитието на инфекцията са хирургичните намеси, екстрагениталните заболявания и т. н. Изследванията на Я. П. Солски, В. Н. Ивченко (1982) показаха, че противовъзпалителното лечение и борбата с инфекцията са ефективни само тогава, когато включват антибиотици, въздействащи върху аеробната и анаеробната флора, включително върху бактероидите.

В същото време К К. Кудайбергенов със съавт. (1982) смятат, че за гнойно-възпалителните следродовиинфекции често е характерно тежко протичане, субклинични (потиснати) форми на протичане и резистентност към провежданата терапия. Последното обстоятелство до голяма степен се обуславя от наличието в акушерските отделения на вътрешноболнични щамове на микроорганизмите, притежаващи висока вирулентност и устойчивост към антибиотиците (Л. В. Бартелс, 1973).

По данни на Bret, Coiffard (1964), в цервикалната слуз обикновено се намира голям брой микроорганизми, които попадат там от влагалището. На проникването на тези микроорганизми в матката противодейства лизоцимът, който има антибактериален ефект. Функцията на антимикробната защита на слузта на шийката се нарушава при възпаление на шийката на матката и отваряне на истмуса. Инфекцията се разпространява върху лигавицата на матката или върху долния полюс на плодното яйце (при бременност). Честотата на възпалителните заболявания на шийката на матката при жените, страдащи от недоизносване, е доста висока – 52,2% (И. Н. Желоховцева 1972). Linder и съавт. (1972) са откривали възпалителни заболявания на влагалището и шийката на матката при половината от жените със застрашително прекъсване на бременността.

Изследванията на А. Я. Монастиренко със съавт. (1982) им позволиха да стигнат до извода, че възпалителните заболявания на влагалището и шийката на матката оказват неблагоприятно влияние върху протичането на бременността и развитието на плода /следва продължение/.

 Извадка от книгата „МЛЕЧНОКИСЕЛИ БАКТЕРИИ И РОЛЯТА ИМ В ПОДОБРЯВАНЕТО НА ЗДРАВЕТО НА МАЙКАТА И ДЕТЕТО“, автори К. Б. Акунц, Л. А. Ерзинкян, О. Б. Саядян, Л. М. Чарян, издание на Общество „Знание” на Арменска ССР, Ереван, 1988 г.

* * *

 

АНАЛИЗ НА ЕДИН ОТ НАЙ-НОВИТЕ МЕТОДИ ЗА СПРАВЯНЕ С МИКРООРГАНИЗМИТЕ

Трудно е да се прецени ролята на откриването на антибиотиците в лечението на инфекциозните заболявания. Същевременно това откритие има нееднозначни последствия с проявилата се формирана резистентност на микроорганизмите към тези препарати. Отчитайки това обстоятелство, създаването на нови методи за борба с бактериите, които не водят до тяхната устойчивост, днес се явява крайно актуален медицински проблем. Често решението на основните медицински проблеми е предоставено от самата природа. Към това можем да отнесем, например, наличието на микроби-антагонисти, които се явяват вътрешни /местни, родни/ за макроорганизма и едновременно с това възпрепятстват размножаването на условно-патогенните и патогенни микроорганизми(Staphylococcus аureus, Escherichia Coli, Pseudomonas Aeruginosa, гъбички от рода Candida, Proteus, анаеробни коки и т.н.) чрез своите отпадъчни продукти. Разбира се, към тях се отнасят и млечнокиселите бактерии, които са удостоени с особено внимание от учените заради своите антибактериални и противовъзпалителни свойства. В тази връзка особено внимание привлича щамът на млечнокиселите бактерии 317/402, който е по-известен с иметоНарине.

bakteriiЗа последните 35 години сътрудниците на катедрата по епидемиология към ЕДМУ натрупаха достатъчно богат опит в борбата с гнойните микроорганизми чрез използването на щама «Нарине». Бяха разработени и внедрени в медицинската практика профилактични и терапевтични мероприятия с използването на тези млечнокисели бактерии, насочени към защита на «входната врата» на инфекциите. [7].  Изследванията бяха водени в 2 направления:

  1. Създаване на времени изкуствени биоценози с участието на млечнокиселите бактерии и оценяване ефективността на тези биоценози с проучване на антибактериалните и противовъзпалителни свойства на споменатите микроорганизми.
  2. Със същата цел се използваха пречистени продукти от метаболизма на млечнокиселите бактерии.

Научните изследвания се водеха от разбирането, че времените изкуствени биоценози на базата на микроорганизми, които не са еволюционно адаптирани към един или друг биотип, се явяват ефективно средство за защита на «входната врата» на инфекциите при гнойно-възпалителните заболявания, а също така средство за профилактика срещу възникването на такива врати, лечение на някои заболявания с микробна етиология и стабилизиране на микробиологичния пейзаж на различните биотопи.

Изкуствените биоценози с участието на споменатия щам се създаваха и поддържаха в течение на необходимия период от време в следните типични или нетипични за млечнокиселите бактерии кухини и повърхости на организма: влагалище, кожата около млечното зърно на кърмачки, носната кухина, устната кухина, при гнойно-възпалителни заболявания на пародонта, пикочния мехур, уретера – при възпаление на пикочните пътища.

Пречистените продукти от дейността на щам 317/402 (безмикробна течност), която условно се нарича „Нарине-Ф”, се използваха за обработка на остатъците от пъпна връв при новородени, лечение и профилактика на гнойни рани в хирургическата практика. Беше доказано по експериментален път, че „Нарине-Ф”, със своитеантибактериални свойства, превъзхожда такива традиционни антисептици като кислородната вода, ферацилин, разтвор на натриев хлорид, борна киселина, но в същото време отстъпва на капрофер, хлорхексидин, метацидин и др. И, въпреки по-ниската активност в сравнение с някои химиопрепарати, „Нарине-Ф” има огромно преимущество – той е съвършено  безвреден за организма.

Паралелно с профилактичните и лечебни мероприятия беше изучен също така и спектърът на микроорганизмите, които са чувствителни към продуктите от жизнената дейност на щам 317/402 in vitro. Беше определена бактериостатичната концентрация на последните по отношение на редица патогенни и условно-патогенни бактерии: S. Aureus, в това число и резистентни на антибиотици щамове  (MRSA), Ешерихия коли, гъбички от рода Candida, Proteus и т.н.

С помощта на електронен микроскоп бяха открити цитоморфологични изменения на гноевидната флора под влияние на млечнокиселите бактерии. Беше изследвана вероятността за възникване на резистентни към продуктите от жизнената дейност на щама на млечнокиселите бактерии Staphylococcus Aureus, което показа отрицателен резултат.

Също така по експериментален път беше изследвано влиянието на продуктите от метаболизма на посочените микроорганизми върху развитието на остро ексудативно възпаление. Бяха проучени техните противовъзпалителни свойства и дадената морфологична характеристика върху процеса на зарастване на рани. Във всички случаи на приемане на млечнокисели бактерии или пречистени продукти от техния метаболизъм епидемиологичната ефективност беше достатъчно висока, което налага използването им в масовото производство на антибактериални препарати и козметични средства.

Следва да се отбележи, че каквито и да било усложнения и нежелании ефекти, свързани с приемането на млечнокисели бактерии от болни и новородени, не бяха изявени. В тази посока, считано от 1980 година насам, са публикувани повече от 70 научни стати и резюмета в известни местни и чуждестранни издания, защитена е 1 докторска и 10 магистърски дисертации.

В резултат на изследването на епидемиологичната ефективност на времените изкуствени биоценози са получении 4 авторски свидетелства и бяха направени 16 рационализаторски предложения, проведоха се хиляди лабораторно-експериментални, бактериологични и клинични изследвания.

Многогодишният успешен опит на сътрудниците на катедрата по епидемиология към ЕДМУ в изучаването на антибактериалните и противовъзпалителни свойства на млечнокиселата бактерия «Нарине» доведе до създаването на широко използвани средства като крем, течен сапун, шампоан за нормална и мазна коса, козметично мляко, течна вода за уста, крем за ръце. Всички те са създадени на основата на продуктите от метаболизма на млечнокиселата бактерия «Нарине».

Извадки на статията с автор А. Дз. Амбарцумян, Катедра по епидемиология на Ереванския държавен медицински университет „М.Гераци”

Извадка от книгата „МЛЕЧНОКИСЕЛИ БАКТЕРИИ И РОЛЯТА ИМ В ПОДОБРЯВАНЕТО НА ЗДРАВЕТО НА МАЙКАТА И ДЕТЕТО“, автори К. Б. Акунц, Л. А. Ерзинкян, О. Б. Саядян, Л. М. Чарян, издание на Общество „Знание” на Арменска ССР, Ереван, 1988 г.